БЕЛЕНЕ И КРАЯТ НА СВЕТА - един невероятен, но не невъзможен сценарии за това как верижната реакция може да обърка плановете и на най-злите мозъци на планетата.

    Осама бил гладен. Така един ден живота му се сторил...гаден. Докато си пасял козите по баирите на Пакистан, се замислил..."Накъде отива света....Хем съм важен, хем не съм. Ту ме има, ту ме нема. На к'во прилича т'ва! "

    Натирил животинките в гората, потеглил към близкото селище.

    "Влизам в първия дюнер кебап, та каквото ще да става...Американци, сателити...не ме интерсува..."
    В селото витаела странна тишина...сякаш призраци се носели по улиците. "Ай стига, бе....Един път ще се наканя на колко беше...20 години...да се появя...и какво - една жива душа не останала да ме види поне? Къде са всички, да му се не види!!!" Вратата на дюнер кебапчийницата зеела отворена...Осама се приближил предпазливо, с насочен АК-47 и стиснати в напрежение устни..."Всички ще изпотрепя...как не ги е срам...да няма нито един правоверен да излезе и да ме посрещне...пфу...мързеливци. Къде ли са се изпокрили?".

    От старомодно радио висящо на стената се носела меланхолична музика. На масата - пожълтял стар вестник. Обама...упс - Осама се приближил и започнал бавно и с отвръщение да бърше с ръка дебелият слой прах. "Колко пъти съм им казвал да не четат вестници...суета...пфу...", изсумтял недоволно баш-талибана. Очите му се приковали на заглавието от вестника...Постепенно започнала да се отпуска ръката, която държала здраво автомата...Очите му се присвили...той стиснал здраво вестника, сякаш в недоумение..."ГАДОВЕЕЕЕЕ-Е-Е-Е-Е-Е!!!!", изревала иконата на всеки малчуган джихадист по света, плейбоят на всяка пакистанска коза, надеждата на всеки онеправдан ислямист. "КАК МОЖАХАААААА!!!!! АЗ, АЗ... ТРЯБВАШЕ ДА СЛОЖА КРАЙ НА СВЕТА. НЕ ТЕ!!!! НЕ ТАКА!!!"

    Заровил лице в оцапаните си ръце, атентатора ридаел безутешно - сам, брадясал, разорен. До него на масата се подавало заглавието, което сринало желязната воля по-бързо от която и да е от нюйоркските кули на 11ти септември. 

    "АТОМНА ЦЕНТРАЛА БЕЛЕНЕ ИЗБУХНА. ТРЕТАТА СВЕТОВНА ВОЙНА Е ФАКТ! СБОГОМ ЧОВЕЧЕСТВО"

    Само плъхове, джихадисти скрити в пещерите на Пакистан, техните любими козички и някоя и друга хлебарка бяха единствените оцелели след случката, отразена на първа страница. Унищожението, което Бин Гладен не успя да донесе; разрухата, за които неговият гуру Хитлер можеше само да мечтае, бяха нанесени от малък, треторазряден играч, произлизащ от скормно комунистическо минало, доскоро специализращ основно в дреби поръчки от чадърената индустрия.

    Експлозията, продължила статията, засегнала Иран, който пък я възприел като атака произлизаща от американските базите в родината на БЕЛЕНЕ. Отговорът не закъснял. Око за око, зъб за зъб, ядрена експлозия за ядрена експлозия. Ескалацията не траела дълго. Намесата на Израел помела всичко на запад от Йордан. На което Русия отвърнала с ред ядрени атаки. На което Америка отговорила с двойно повече. На което Осама дори не обърнал внимание, понеже дълбоко в пещерите на Кандахар липсват суетни неща като телевизия, интернет и радио. А и на кой му се гледа телевизия, когато до теб блеят толкова много козички...

Беее, бееее....Беле-НЕЕЕЕЕ!